Сиалова киселина е общ термин за семейство от киселинни захарни молекули, които често се намират в най-външните краища на гликановите вериги на повърхността на животински клетки и в някои бактерии. Тези молекули обикновено присъстват в гликопротеините, гликолипидите и протеогликаните. Сиаловите киселини играят решаваща роля в различни биологични процеси, включително клетъчно-клетъчни взаимодействия, имунни реакции и разпознаване на себе си от не-себе.
Сиалова киселина (SA), научно известна като "N-ацетилневраминова киселина", е естествено срещащ се въглехидрат. Първоначално е изолиран от муцин в субмандибуларната жлеза, откъдето идва и името му. Сиаловата киселина обикновено се намира под формата на олигозахариди, гликолипиди или гликопротеини. В човешкото тяло мозъкът има най-високи нива на слюнчена киселина. Сивото вещество на мозъка съдържа 15 пъти повече слюнчена киселина от вътрешните органи като черния дроб и белите дробове. Основният хранителен източник на слюнчена киселина е майчиното мляко, но се съдържа и в млякото, яйцата и сиренето.
Ето някои ключови моменти за сиаловата киселина:
Структурно разнообразие
Сиаловите киселини са разнообразна група от молекули с различни форми и модификации. Една често срещана форма е N-ацетилневраминовата киселина (Neu5Ac), но има и други видове, като N-гликолилневраминовата киселина (Neu5Gc). Структурата на сиаловите киселини може да варира между видовете.
Разпознаване на клетъчна повърхност
Сиаловите киселини допринасят за гликокаликса, богатия на въглехидрати слой на външната повърхност на клетките. Този слой участва в клетъчното разпознаване, адхезия и комуникация. Наличието или отсъствието на специфични остатъци от сиалова киселина може да повлияе на това как клетките взаимодействат една с друга.
Модулация на имунната система
Сиаловите киселини играят роля в модулирането на имунната система. Например, те участват в маскирането на клетъчните повърхности от имунната система, предотвратявайки имунните клетки да атакуват собствените клетки на тялото. Промените в моделите на сиалова киселина могат да повлияят на имунните отговори.
Вирусни взаимодействия
Някои вируси използват сиалови киселини по време на процеса на инфекция. Вирусните повърхностни протеини могат да се свържат с остатъци от сиалова киселина в клетките гостоприемници, улеснявайки навлизането на вируса в клетката. Това взаимодействие се наблюдава при различни вируси, включително грипни вируси.
Развитие и неврологична функция
Сиаловите киселини са от решаващо значение по време на развитието, особено при формирането на нервната система. Те участват в процеси като миграция на нервни клетки и образуване на синапси. Промените в експресията на сиалова киселина могат да повлияят на развитието и функционирането на мозъка.
Хранителни източници
Докато тялото може да синтезира сиалови киселини, те могат да бъдат получени и от диетата. Например сиаловите киселини се намират в храни като мляко и месо.
Сиалидази
Ензимите, наречени сиалидази или невраминидази, могат да разцепят остатъците от сиалова киселина. Тези ензими участват в различни физиологични и патологични процеси, включително освобождаването на новообразувани вирусни частици от заразени клетки.
Изследванията на сиаловите киселини продължават и тяхното значение в различни биологични процеси продължава да се изследва. Разбирането на ролите на сиаловите киселини може да има последици за области, вариращи от имунология и вирусология до невробиология и гликобиология.
Време на публикуване: 12 декември 2023 г
